Веднъж ме попитаха:

 

- Какъв е по нрав Авакум?

 

Познавах Авакум от 15 години, но дълго мислих, преди да отговоря. На края рекох шеговито:

 

- Като се изключи по-голямата част от деня и часовете до полунощ, и малкото часове след полунощ, когато спи - през останалото време той е забавен и весел човек.

 

Но не бях справедлив.

 

Видях Авакум за пръв път в Момчилово преди петнадесет години. Тогава той беше сговорлив и весел, остроумен и шеговит; човек можеше да прекара с него дълги часове, без да усети как се изнизва времето. Мрачно настроение го налягаше, и то не винаги, само вечер, когато останеше сам.

 

С вървежа на годините нещата започнаха да се променят. Колкото повече сивееха слепоочията му и двете горчиви бръчки около устата му се вдълбаваха по-надълбоко, толкова веселите му часове през деня намаляваха и се топяха, а мрачните ставаха повече и не си отиваха бързо. Така биваше най-вече, когато не беше зает със срочна работа. Случваше се да дочаква полунощ в компания само с лулата си и с недопитата си чашка коняк. Дори огъня в камината си забравяше да поддържа.