Гьончо Белев е български писател и общественик.

 

Роден е в Ихтиман на 12 юни 1889 г. в бедно занаятчийско семейство.

 

Работи като писар в Българска земеделска банка (1909-1911). През Балканската война (1912-1913) е доброволец в Български червен кръст, а през 1914-1915 г. е безработен. Участва в Първата световна война като санитар в 22-ри пехотен полк. От 1918 г. до 1923 г. е библиотекар при Министерството на вътрешните работи.

 

След преврата на 9 юни 1923 г. работи като коректор, преводач от руски, стенограф, редактор, уредник на печатарски музей, библиотекар в Държавната печатница.

 

Един от най-добрите му другари е Димчо Дебелянов.

 

През 1933 г. излиза от печат книгата му "Филм и каменни въглища". През 40-те години създава трилогията "Животът си тече" ("Бентът трещи", "Живота си тече" и "Пукнатини"). В края на 40-те години Гьончо Белев работи върху друга серия романи - с автобиографичен характер. Поредицата е с общо наименование "Случки от живота на Минко Минкин". През 1960 г. тези произведения, преработени излизат под друга наименование - "Панорама на една епоха".

 

Той е един от основателите на Дружеството за българо-съветска дружба, активен участник в антивоенното движение. През 1939 г. е в Париж, присъства на Конгреса за мир. Впечатленията си отразява в книгата "Маслинено клонче в Париж".

 

През 1946 г. е делегат на Конгреса на славянската емиграция в САЩ. Плодът на пътуването му дотам е "Какво видях в Америка".

 

След 9 септември 1944 г. семейството се премества за известно време в Панагюрище, където съпругата му Любица е учителка.

 

В София живее на ул. "Светослав Тертер" № 19.

 

През 1967 г. е издадена и последната му незавършена книга "Кипеж".

 

Превежда творби на Антон Чехов, Михаил Пришвин, Валерий Брюсов, Иля Еренбург, Джек Лондон, Едгар Уолъс, Шалом Алейхем и др.

 

Член на БКП.

 

Носител е на Димитровска награда (1950) и на орден "Народна република България" I степен (1959).