Романът "Чужденка" на Мария Кунцевичова е сред най-нашумелите явления от полския културен живот в годините непосредствено преди Втората световна война. Отличен с литературната награда на Варшава и златния лавър на полската Академия за литература, многократно преиздаван и познат в редица европейски страни, той е едно от редките съчетания на увлекателното повествование с дълбок морално-философски смисъл. Разгърнатата в "Чужденка" привидно нетипична човешка съдба интригува не само с трагизма си, но и с умело поднесената на читателя възможност да вникне във вътрешната логика на тази съдба - най-напред като част от света, затворен между кориците на книгата, а след това и като условен, художествено обобщен вариант на реално съществуващи явления. Обособяването на тези два стадия при възприемането на романа идва като резултат от специфичното за Кунцевичова отношение творец-творба.