Огнян Сапарев

Фантастична среща на архаично и модерно

 

Америка е единственият континент, където съществуват различни епохи и където човекът на XX век може да се ръкува с човек от четвъртичния период.

А. Карпентиер

 

Ние живеем на континент, където всекидневният живот е изтъкан от реалности и митове. Ние се раждаме и живеем в свят на фантастична реалност.

Г. Маркес

 

Когато говорим за митовете, ние говорим за живо явление.

М. Астуриас

 

Латиноамериканските народи обикновено биват наричани "млади", защото - забавени от колониализма - навлизат малко по-късно в съвременната цивилизация. В същност тъкмо Латинска Америка е люлка на едни от най-древните, най-интересни и загадъчни цивилизации със сложна космогония и фантастични паметници, в които и сериозни учени, и шарлатани търсят космически "спомени от бъдещето".

 

Латиноамериканската литература е понятие, много по-убедително от останалите "континентални" определения поради общия език, културни традиции и социални процеси.

 

Светът заговори за латиноамериканската литература през последните петнайсетина години, възхитен от оригиналната изобразителна експресия на т.н. "магически реализъм" (синоними: фантастичен, митологически, вълшебен, халюцинативен) - термин, около който още продължават ожесточени дискусии и чието начало обикновено се свързва с "Царството тук на земята" (1948) на А. Карпентиер, "Господин Президентът" (1944) и "банановата трилогия" (1950-1960) на М. Астуриас и др. Той се изразява не само в яркото нахлуване на древни легенди и фолклорно-митологично светоусещане, а в тяхното повече или по-малко органично съчетание, взаимопроникване с реалистично-рационалното и даже интелектуално-модернистичното от европейски тип (Джойс, Кафка, Т. Ман и др.). Понятието "ускорено развитие на литературата", с което Г. Гачев оригинално характеризира спецификата на българската следосвобожденска културно-историческа ситуация, е приложимо и за процеса в новата латиноамериканска проза, където се проявява по специфичен начин.