Любителите на приключенско четиво, закърмени с произведенията на „класиците“ на тази литература, ще бъдат смутени, когато започнат да четат „Петровка“ 38. Авторът й-младият съветски белетрист Юлиан Семьонов-най-безцеремонно нарушава каноните на жанра: още от първите страници става ясно кой е убиецът. В „Петровка“ 38 нито престъпниците, нито техните преследвачи правят главоломни скокове от един покрив на друг, тичат по вагоните на шеметно летящи експреси, водят ефектни престрелки (изобщо в цялата книга огнестрелно оръжие се прилага един единствен път, и то от шефа на бандата). Историята на това как една специална оперативна група от трима души тръгва съвсем от нищо: от трупа на милиционера Копитов, от три протокола за извършен грабеж и от една квитанция за платен наем, а накрая „разплита чорапа“ и в многомилионната Москва успява да залови цялата банда, е разказана с подчертана делничност. Но тази делничност е преднамерена, защото чрез нея разказвачът ни убеждава в достоверността на случая и на описаните в книгата хора. Почти репортажната точност на описанието веднага пленява читателя и той наистина на един дъх поглъща книгата, защото му е безкрайно интересно да научи как действуват живите престъпници, а не ония от романите; как се борят с тях детективите-не Шерлок Холмс или инспекторът Мегре, а истинските, онези, които се трудят на улица „Петровка“ № 38, в сградата на Московската криминална милиция.