Родена през далечната 1798. в град Майер. Наследник на баща си, който е управлявал бизнеса на Schlossergasse #5 под името L. Meyer & Söhne . Заедно с нейния малък антикварен магазин в който се продават мебели, рисувано стъкло, дантели, порцелан, гоблени и много други забележителни и любопитни артикули... има и успешен бизнес за декориране на порцелан, в който използва широк набор от заготовки от различни производители включително и Meissen. Около 1853 г. тя вече има търговски агент в Англия, J.&R. McCracken от 7, Old Jewry, Лондон. Противно на това, което често се посочва в някои уебсайтове и в някои книги, самата Helena Wolfsohn не е копирала марките на други производители. През 1878 г. бизнесът е поет от нейната дъщеря Emilie Wolfsohn която е омъжена за бизнесмена Anton Elb и заедно имаха четири деца.

двойката решава да продължи името на студиото, като скоро печели награда на панаира в Лайпциг, както и златен медал на панаира в Сидни през 1879 г. Същата година обаче се явява проблем, обвинени са че копират маркировката на "AR"

( „Augustus Rex“), която първоначално е била регистрирана търговска марка на KPM в Meissen. Точната година, в която бизнесът е започнал да използва марката "AR", е документирана и KPM незабавно иска намеса на съда. Вместо да се спре напълно използването на маркировката тя е леко променяна през цялото време, за да затрудни решението на съда. През 1881 г. студиото е принудено да спре да използва марката в Германия и през 1883 г. в Англия. Съдът постановява, че компанията трябва да компенсира KPM за използването на тяхната маркировка. Хонорарът е толкова голям, че довежда семейство Elb до фалит. Всичко това води до смъртта на Emilie.

През 1893 г. Leopold Arthur Elb, един от синовете става едноличен собственик на бизнеса, който междувременно е преместен на първия етаж на къща на Schössergasse #11 и продава "порцелан и антикварни вещи". Около 1906 г. бизнеса е продаден на Xaver Ernst Stephan. XE Stephan продължава да декорира предмети в типичния флорален стил на Дрезден, както и в стиловете на Old Vienna и Sévres. По време на съюзническите бомбардировки над Дрезден през февруари 1945 г. всичко намира своя внезапен край.

Две съдчета с капачета и мини чайник /латиера/ с 3D незабравки. Датирани според маркировката около 1881 г. Моля разгледайте снимките! Имат реставрации, направени според моя преценка добре. Продуктите са в раздел, рядка антикварна находка на над 140 години!