Александър Исакович Мирер (на руски: Александр Исакович Мирер, 2 май 1927, Москва - 18 юли 2001, Москва) е съветски и руски писател-фантаст, литературовед, критик и преводач. През 1946 г. постъпва в Московския държавен университет, но след година е изключен. Формално не получава висше образование. По основна специалност е инженер. Работи като главен конструктор във Всесоюзном НИИ электротермического оборудования, а от края на 1980-те - като редактор в издателство "Текст". През 1960-те години Александър Мирер влиза в неформалния московски кръг на писателите-фантасти (в този кръг влизат Аркадий Стругацки, Север Гансовски, Анатолий Днепров, Еремей Парнов, Михаил Емцев, Дмитрий Биленкин и др.). Александр Мирер дебютира във фантастиката с повеста "Будет хороший день! " (1965). Неговата първа авторска книга е детската фантастична повест "Субмарина "Голубой Кит"" (1968). През 1969 г. са публикувани две повести, които правят Мирер една от най-значимите фигури в съветската фантастика по това време - "У меня девять жизней" (разширен вариант излиза през 1990 г.) и "Главный полдень" (през 1976 г. излиза в разширен вариант като роман под името "Дом Скитальцев" - по мотиви от романа е направен художествения филм "Посредник"). През 1970-те и 1980-те години Мирер работи основно като литературовед, публикувайки под псевдонима Александър Зеркалов статии за творчеството на Михаил Булгаков, братя Стругацки, Джон Толкин и други съветски и задгранични автори. През 1988 г. в САЩ е издадена неговата монография "Евангелие Михаила Булгакова" (преиздадена в Русия през 2003 г.).