На пръв поглед романите на Мюриъл Спарк може би нямат директно оптимистично звучене, макар и несъмнено да са плод на вяра в тържеството на идеалите на хуманизма. Като обобщения те документират насъщни явления и проблеми на действителността в приета от романистиката художествено-условна форма. Оптимизмът на тази проза се съдържа в защитата на нравствено-естетическите позиции на писателката-хуманистка. В своя "малък свят", от един стеснен ъгъл на изображение Мюриъл Спарк с оръжието на таланта си внася своя принос в разкриването на бруталните истини за големия, разкъсван от противоречия свят на съвременното буржоазно общество.

 

Йордан Костурков