Студентът Гьоран Стендал, докато през лятната си ваканция е на гости на чичо си Андерс Персон в провинцията, има любовна връзка с местната девойка Шещин. Той има разбирането на чичо си, но връзката им среща яростния отпор на родителите ѝ и на местния протестански пастор. Трагичният край на връзката им е символ на революционните промени в социалните отношения в началото на столетието.

 

"Облаците се носеха като черни крила по небето, приемаха странни форми, изглеждаха като зли духове, потеглили на лов. Луната светеше зад тях и от време на време посребряваше част от някой облак, но самата тя не можеше да се види. Вятърът беснееше из дърветата и нахлуваше в дрехите, измиташе купища изсъхнала шума, а шибащата лицето дъждовна мъгла пареше като огън. Той натисна педалите и се наведе над кормилото, за да събере сила да тласне велосипеда напред по утъпкания път. Понякога вятърът изглеждаше, че иска да го прекатури, а от бурята се носеше шум, сякаш викаха гладните духове на облаците; дивите гъски се връщаха отново от юг.

 

Ох, спомени, спомени, тези проклети спомени!

 

Ох, спомени, вие благословени духове на доброто, което си отиде! Ох, спомени, защо ме мъчите така? "