"Оксиканска кантилена", която съм щастлив да посветя на българските читатели, е книга с особено значение за мен. Написах я през последните две години, в период на зрелост, когато гледам на годините от почти половин век с вълнение и носталгия. С вълнение, защото става дума за времето на войната. С носталгия, защото става дума за един период от моята младост, почти за юношеството ми. Може ли човек да съжалява за онези мрачни години? Разбира се, той не съжалява нито за глада, нито за студа, нито за болките, нито за ужасите на войната и окупацията; съжалява за черните коси, за отминалата младост.

 

От автора