Oтлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Български писател
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1989 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    124
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Борис Димовски
  8. Поредици и библиотеки
    Клуб "Приятели на хумора и сатирата"
  9. Категория
    Хумор и сатира
  10. Дебелина (мм)
    5
 
Саморасляците не са завоевание на техническия прогрес. Коренът им не подсказва благороден произход, ни животинските инстинкти на фауната. Представката им е от личностен характер: предполага задължение и обвързаност, автономност, но и авторитаризъм... Цяла арфа от нюанси: самобитност, саможертва, самозащита, самоиздръжка, самокритика, самоопределение, самоотверженост, самопризнание, самостоятелност, самоувереност - до техните контрасти: самовластие, самодоволство, самозабрава, самозванство, самоизмама, самоизтребление, самолюбие, самохвалство, самоцел. О, времена, о, явления! При тоя плурализъм един Теофраст би се видял в чудо! Саморасляците са контрастно растение, защото никнат там, дето ги не сееш. Крехки са за масова акция. Тешат се, че и сам воинът е воин. Едни ги смятат за плевели, други им откриват лечебни свойства. Трети ги третират като паразити и хищници, забравяйки, че без тях ще се наруши екологическото равновесие на изкуството. Те са нощни искри - може да не са звезди на небето - отчасти ориентират.
 
Радой Ралин