Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечествен фронт
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1984 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    342
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от немски Владимир Мусаков
  8. Художник
    Божидар Икономов
  9. Категория
    Чужда проза
  10. Дебелина (мм)
    20
 
Когато по време на Залцбургските тържества през 1937 година вече замислях тази малка книга, Австрия и Германия бяха "навеки" разделени: с погранични стълбове, с бариери и с различни пощенски марки. Когато през 1938 година книжката се появи на бял свят, тия две страни тъкмо се бяха обединили "навеки". Имаха едни и същи пощенски марки и абсолютно никакви прегради не ги разделяха вече. И за да не бъде конфискувана, малката книжка бързо побягна зад граница.
 
Habent sua fata libelli, наистина е така, и книгите си имат своя съдба. Сега, когато предстои тази книжка да излезе в ново издание, Германия и Австрия пак са разделени "навеки". Пак с гранични стълбове, бариери и различни пощенски марки. По-новата история, тъй ми се струва, не стои на страната на писателите, а на страната на колекционерите на пощенски марки. Доколкото това представлява лек укор, той съвсем не е насочен срещу филателията, а във всички случаи срещу по-новата история.
 
По-рано книгоиздателят, авторът и илюстраторът на книгата живееха в един и същи град. В един град, наречен Берлин. Сега първият се е заселил в Лондон, вторият - в Мюнхен, третият - в Торонто. Те - всеки от тях по свой начин преживяха по нещо. Клио, тая опасна стара мома, ги прогони от домовете им, ликвидира техните навици и мечти, превърна ги в скитници. Когато получават един от друг писма със странни марки и печати, те се усмихват и подаряват пликовете на някое малко момче. Защото, където и да живееш - било в Англия, Германия или Канада, - навсякъде ще намериш малки момчета, които събират пощенски марки.
 
Ерих Кестнер