И в "Дневникът на Пенелопа" авторът на "Диктаторите" и "Истинската апология на Сократ" е избрал историческата тема, но съвсем условно. Буржоазно-еснафският морал ни се поднася в светлина, разкриваща и най-потайните му и тъмни кътчета. Това е остра социална и политическа сатира, в която въпреки парадоксалността на формата нещата са назовани с истинските им имена. Затова и тридесетте века, които ни делят от епохата на Пенелопа, вместо да ни отдалечават от описваната действителност, се превръщат в огромен исторически телескоп, разкриващ с безпощадна яснота някои неизменни истини.