Роман - предупреждение

 

Има писатели, които създават относително малко по обем творчество и все пак оставят дълбока диря в литературата на своята страна. Към тях без колебание можем да причислим и Ричард Хюз (1900-1976 г.).

 

Първите си стъпки в литературата той прави непосредствено след Първата световна война - през 1922 г. в Лондон поставят неговата "Трагедия на сестрите". Отзивите са много благоприятни - не друг, а Бърнард Шоу казва, че това е най-добрата едноактна пиеса, която познава. Големият успех носи и бърза популярност на Хюз. През следващите години писателят издава стихосбирки, сборници с разкази, но драматургията задълго остава негово основно занимание. Появяват се и сборници с пиеси, между другото той се смята за автор на първата в света радиопиеса - "Опасност", излъчена от ББС през 1924 г. През тези години Хюз основава трупата "Портмадък (Карнарвъншир) Плейърс", а от 1924 до 1936 г. е заместник-директор на Уелския национален театър.

 

С "Ураган над Ямайка" започва неговото постепенно преориентиране към големите белетристични форми. Но трите му романа - от които последният недовършен - се появяват на големи интервали. При това всеки е толкова различен от останалите, че изследователите му се затрудняват да изведат някаква определена линия на развитие - поне в общоприетия смисъл на думата.

 

Наистина Хюз създава относително малко за повече от петдесет години работа като професионален писател. Това се дължи донякъде на крехкото му здраве, но най-вече на начина, по който твори. Подчинявал се е на един неумолим стремеж към постигане на възможно най-доброто и е преработвал непрекъснато, а в някои случаи е писал наново пасажи, дори цели глави.

 

Близките му си спомнят как вечер четял пред тях написаното през деня. Това не е само любопитна подробност, а факт с голямо значение за творчеството му - съпругата на писателя, Франсес Безли, е известна художничка и ако тя не успявала да си състави точна зрителна представа от написаното, Хюз се връщал към него, за да го преработи. Това обяснява до голяма степен и изключителната свежест и точност на описанията, това, че те оживяват в съзнанието на читателя. Без да са претрупани, в тях не липсва нито една необходима подробност. В процеса на непрекъснатата преработка той съкращава, отстранява всичко излишно.

 

Българските читатели вече са имали възможност да се запознаят с "Ураган над Ямайка", публикуван от издателства "Г. Бакалов" - Варна, в превод на Й. Костурков. Затова няма да се спирам на него, но мимоходом ще напомня, че макар да е по-скоро роман за деца, той е задълбочено изследване на човешкото, най-вече на детското поведение при изключителни обстоятелства.

 

Вторият роман на Хюз "Премеждие" (1938 г.) си поставя наглед същата задача. Подобно знаменития "Тайфун" на Конрад той описва поведението на хора, попаднали в ураган, при това разразил се с небивала мощ там, където никой не го е очаквал. Но "Премеждие" отдавна се схваща и като нещо по-голямо - като страховита алегория на разпадането на Британската империя, дори на разпадането на цялата колониална западна цивилизация.

 

В последно време се подхвърля и идеята, че това е всъщност нещо като прелюдия към опус магнум на Хюз - "Съдба човешка". Идеята за написването на този, по думите на самия автор "голям исторически роман за моето време", го осенява, докато работи в Адмиралтейството в Лондон през войната. Тогава стига до заключението, че войната, нейните корени и последици са тема, която заслужава изцяло вниманието на един писател. Романът е замислен като тетралогия, но Хюз успява да напише само първите му две части: "Лисица на тавана" (1961 г.) и "Дървената пастирка" (1973 г.). Сам авторът обичал да казва, че за да го довърши, ще трябва да доживее 120 години. За наше щастие оставената от него дилогия има всички качества на самостойно цяло.