Има козметични забележки.
 
За изданието
  1. Издателство
    Български писател
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1970 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    290
  6. Корици
    Меки
  7. Художник
    Александър Денков
  8. Категория
    Класика
  9. Дебелина (мм)
    14
  10. ISBN
    3042
 
До появата на "Осъдени души" от Димитър Димов (1945) в българската романна проза не се среща произведение, основано изцяло върху сюжет от чужда национална действителност. "Осъдени души" е първа българска романна творба, отразяваща непосредствено, чрез характерите и съдбите на героите си чужденци, конкретно историческо време и важни проблеми от действителността в една чужда, реално съществуваща страна. Действието се развива в Испания по времето на Испанската гражданска война (1936-1939).
 
От хронологично гледище "Осъдени души" е средищно произведение на Димитър Димов, написано между "Поручик Бенц" (1938) и известната му романна епопея, романът "Тютюн" (1951). От гледище на идейно-художественото развитие на писателя романът "Осъдени души" отдалечава Димитър Димов от светогледа на абстрактния хуманизъм и го приближава - доколкото това може да бъде осъществено чрез метода на критическия реализъм - към един светоглед, по-близък до социалистическия хуманизъм. В "Поручик Бенц" той борави с абстрактни нравствени категории, душевността на героите му, макар и богато нюансирана, е почти лишена от социално-класова характеристика и специфични национално-психологически черти. В "Осъдени души" светогледът на абстрактния хуманизъм е в голяма степен преодолян, авторът изследва живота на обществото и личния живот на героите си от критическо-реалистични позиции; той открито порицава двуглавия урод на испанската буржоазна действителност - религиозния консерватизъм на католицизма и фанатизма на надигналия се фашизъм. Само ограничените възможности на метода на критическия реализъм в сферата на социалния анализ пречат на автора да проникне в класовата същина на този урод - закономерна рожба на агресивната съпротива на реакционните сили срещу социалния прогрес.
 
Значимата социално-нравствена проблематика е дала възможност на авторовия талант да създаде силни и богати образи. Макар класово-психологичните им особености да са засенени и в много случаи подменени от религиозни разбирания и политически симпатии, в характерите им са вплетени типични конкретно-исторически черти на епохата. Чрез любовта на англичанката Фани Хорн към Рикардо Ередиа, водач на йезуитски орден, и намесата в една епизодична история на Бартоломео Хил, полковник от войските на Франко - Димитър Димов създава силно многопластово художествено произведение. От една страна, то изобличава антихуманния характер на религиозния и фашисткия фанатизъм и, от друга - чрез загатнатия край на Фани Хорн - безнадеждността на борбата срещу религиозния и фашистки фанатизъм, когато тя се води в името на абстрактни хуманни идеи, без ясна политическа цел и без да се атакува пряко социално-класовата му опора.
 
Макар и само загатнат, тъкмо в нравствено-социалния край на Фани Хорн трябва да се търси голямата крачка, която прави Димитър Димов в своето идейно-художествено развитие. Твърде скоро - само след пет години - той ще навлезе в светлите простори на социалистическия хуманизъм, за да създаде най-крупната си художествена творба, романа "Тютюн".
 
Андрей Гуляшки