Максим Горки (на руски: Максим Горький), литературен псевдоним на Алексей Максимович Пешков (1868 - 1936), е руски и съветски писател, поет, прозаик, драматург, журналист и общественик, публицист.

 

Роден е в Нижни Новгород. Израснал в оскъдица и останал от малък сирак, той пътува из Русия в търсене на препитание, работи тежък физически труд и се запознава с нищетата от първа ръка. Макар и без формално образование, чете много и се самообразова. Започва да пише романтично одухотворени разкази, повести и песни в проза, публикувани в провинциалната преса. През 1901 г. Горки се обръща и към драматургията, а по-късно и към публицистиката. На границата между XIX и XX век той става известен като автор на произведения в революционен дух, близък до руските социалдемократи от РСДРП и в опозиция на царското правителство.

 

В началото на XX век той е един от идеолозите на богостроителството[бел 1] и през 1909 г. помага на участниците в това движение да поддържат школа за работници на остров Капри, която Владимир Ленин нарича "литературен център на богостроителството". Ленин се изказва много остро за идеологията на Горки.

 

Горки прекарва общо над 18 години извън Русия, в изгнание или по своя воля, включително 15 години в Италия, при това не овладява нито един чужд език.

 

В периода 1902 - 1921 г. Горки оглавява три големи издателства - "Знание", "Парус" и "Всемирная литература" и постига търговски успех като внедрява новаторски подходи в книгоиздаването.

 

Въпреки че в годините преди Октомврийската революция Горки като успешен писател е един от най-големите спонсори на болшевишката фракция и дори пътува до САЩ с цел набиране на средства, той е скептично настроен към болшевиките и съветската власт в нейния начален период. Приютява изпаднали в нужда литератори в квартирата си в Петроград, ходатайства пред властите за интелектуалци в нужда, за арестувани и осъдени на смърт. Оглавява комисия по оценка на културни ценности, иззети от класовите врагове. След няколко години културна и правозащитна работа в Съветска Русия, той заминава за чужбина през 1921 г. Живее в Германия, Швейцария, Италия. През 1932 г. се завръща окончателно в СССР. Намира се в близкото обкръжение на IСталин, но в същото време е близък и до някои от лидерите на вътрешнопартийната опозиция.

 

Въпреки че Горки рано печели световна литературна слава, творчеството му предизвиква много двусмислени и противоречиви оценки, особено след Октомврийската революция. Тази репутация на творчеството му се запазва и до днес, главно поради политическата му биография и идеализирането му и третирането като "официален писател" от епохата на Сталин. Напоследък тази репутация постепенно се коригира . Още приживе критиката отбелязва, че произведенията на Горки са неравностойни по стойност и че творчеството му може да бъде разделено на периоди.

 

Основният патос на ранното творчество на Максим Горки (1890-те) е свързан с ницшеанството и мечтата за "нови хора", безстрашни и свободни, които притежават най-високите интелектуални и физически способности и са в състояние да постигнат трансцендентни цели отвъд възможното, включително безсмъртие. Първоначално Горки свързва мечтите за "новите хора" с бедняците, но по-късно ги обвързва с революционните идеи. Въпреки че Горки не изоставя мечтата за "новите хора" до смъртта си, патосът на творчеството му от 1910-те години се характеризира с комбинация от вяра в обикновения човек и утвърждаващо живота настроение, заедно със социален протест и подробно описание на "оловните мерзости на руския живот". В постреволюционното му творчество критиците отбелязват близост с модернизма.

 

След завръщането си в СССР през 1932 г. Горки става инициатор на създаването на Съюза на писателите на СССР и е първият председател на управителния съвет на този съюз. Властите го обгрижват и ласкаят, обявен е за родоначалник на съветската литература и "основоположник на социалистическия реализъм" . Въпреки официалното признание, съвременните изследователи на творчеството му поставят под въпрос или дори отричат принадлежността му към социалистическия реализъм: произведенията на Горки, които са най-близки до социалистическия реализъм, се различават по богостроителната си идеология, а след революцията той не написва нито една голяма социалистическа реалистична творба.

 

Горки е най-издаваният съветски писател в СССР: през 1918 - 1986 г. общият тираж на 3556 издания възлиза на 242 621 милиона екземпляра. Ако вземем предвид всички руски писатели, тогава Горки е на второ място след Лев Толстой и Александър Пушкин. Пълното събрание на произведенията на Горки се състои от 60 тома: художествените му произведения са публикувани през 1968 - 1973 г., публицистиката - след 1985 г., писмата му все още не са публикувани напълно.