Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в 7 Народно събрание.

 

През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повест, като "Следите остават" (1954), "Произшествие на тихата улица" (1960), "Човекът в сянка" (1965), "Прилепите летят нощем" (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света - "Знамена по стадионите" (1950), "На Олимпиада в Хелзинки" (1953), "До Мелбърн по въздух и море" (1957). Самият той е председател на боксовата секция.

 

Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска "Историята на едно привидение", а през 1965 г. разказите "Сините пеперуди" и "Моят пръв ден", които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът "Гибелта на Аякс". Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести се родеят с фентъзито, а не с научната фантастика.

 

През 1963 г. излиза сборникът "Момчето с цигулката", който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват "Дъх на бадеми" (1966), "Звездите над нас" (1966), "Малките приключения" (1970), "Малки семейни хроники" (1979) и "Аз съм атомна" (1981).

 

Романът "Нощем с белите коне" (1975) се появява първоначално в сп. "Септември" и още фразата в началото "лъвът си личи и по ноктите", подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта "Бариерата" (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения - "Белият гущер" (1977), "Синият камък" (1977), "Езерното момче" (1979).

 

Последният завършен роман на Павел Вежинов е "Везни" (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за "първоначалността на живота". А последната новела "Дълъг летен ден" се появява в списание "Съвременник" (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът "Долината на светулките" остава недовършен.