Генерал-полковник Славчо Стаменов Трънски е роден на 22 октомври 1914 година в село Бохова - бивша Трънска околия. Семейството му: баща, майка и осем деца - пет братя и три сестри, притежава десет декара земя, която не може да ги изхрани. Ето защо братята отрано тръгват на гурбет и сами осигуряват издръжката си. От всички само Славчо завършва средно образование, като на два пъти прекъсва учението си.

Под влияние на трънските строители и на вуйчо си Андрей Симеонов още в първите класове на гимназията се включва в революционното движение и става член на РМС. Работи в масовите организации - туристическата, Червен кръст. Във въздържателното дружество е един от активните му членове. През 1933 година за разпространение на нелегални позиви е арестуван и изключен завинаги от всички училища в страната. Служи в трудовите войски, след уволнението завършва гимназия като частен ученик и пак започва да работи при трънските строители.

През 1942 година попада за втори път в полицията, но на делото се оправдава. На другия ден след освобождаването му от затвора по указание на партията преминава в нелегалност и заминава в Трънския край, за да подготви условията за създаване на партизански отряд. Много скоро в Трънско се разнася новината за извършени акции от група нелегални, а през пролетта на 1943 година започва да действа отряд от трима души. В навечерието на Девети септември 1944 година същият достига 1800-2000 души. Последователно прераства в батальон, в две бригади и накрая в дивизия от три бригади.

В неравно сражение с врага на 29 юли 1944 година Славчо Трънски бива тежко ранен и благодарение на партизаните и селяните ятаци е спасен и излекуван.

След Девети септември завършва военна академия в Съветския съюз и последователно е назначаван за командир на дивизия, командващ армия и началник на Военната академия "Г. С. Раковски". Сега е заместник-министър на народната отбрана и командва войските на ПВО и ВВС.