Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна култура
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1980 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    489
  6. Корици
    Твърди
  7. Преводач
    от испански Валентина Рафаилова
  8. Художник
    Александър Поплилов
  9. Поредици и библиотеки
    Избрани романи №6
  10. Категория
    Чужда проза
  11. Дебелина (мм)
    20
 
Ернесто Сабато (на испански: Ernesto Sabato) е аржентински физик, журналист, художник и писател на произведения в жанра драма и документалистика.
 
Ернесто Роке Сабато е роден на 24 юни 1911 г. в Рохас, Аржентина. Завършва гимназия в Националния колеж на Ла Плата, където се запознава с писателя Педро Хенрикес Уреня. Учи физика и математика в Националния университет на Ла Плата (1929 - 1936) и завършва с докторска степен през 1937 г. През годините на следването си участва активно в движението на студентите за реформи, демократизация и автономия на университетите. Участва в ръководството на Комунистическата младежка федерация. Пътува до Брюксел като делегат от Комунистическата партия на Аржентина за "Конгреса срещу фашизма и войната".
 
През 1936 г. се жени за Матилде Рихтер. Имат две деца - Хорхе и Марио.
 
След дипломирането си учи в Сорбоната като специализира в лабораторията "Кюри" в Париж през 1938 г. и в Масачузетския технологичен институт през 1939 г. В Париж се запознава със сюрреализма. Връща се в Аржентина през 1940 г. и в периода 1940 - 1945 г. преподава теоретична физика в Националния университет на Ла Плата и в учителския колеж в Буенос Айрес.
 
Докато е преподавател сътрудничи на литературния раздел на вестник "La Nación" и пише статии, които изразяват противопоставянето му на правителството на Хуан Перон. Първата му статия е публикувана през 1941 г. В резултат на политическата му дейност е отстранен от преподавателските постове през 1945 г.
 
През 1945 г. е публикувана първата му книга "Uno y el universo" (Човекът и вселената), която съдържа поредица от афоризми, изказвания и лични наблюдения на Сабато по различни философски, социални и политически въпроси. Тя става първият му литературен успех.
 
Първият му роман "Тунелът", публикуван през 1948 г., е психологически роман разказан в първо лице. Главният герой на романа е типичен екзистенциален антигерой, който не е в състояние да общува с никого. Изправен пред абсурда на човешкото състояние, той се оттегля от обществото. Книгата му получава национално и международно признание. Неколкократно е екранизиран в едноименните филми, като една от най-популярните версии е през 1988 г. с участието на Джейн Сиймур, Питър Уелър и Мануел де Блас.
 
Впоследствие публикува научноизвестни произведения като "Hombres y engranajes" (Мъже и механизми) през 1951 г., който изследва мита за напредъка и използването на машинната технология като модел за социалните структури, и "Heterodoxia" (Ерес) през 1953 г. за проблемите на съвременната цивилизация и това, което той вижда като съпътстваща загуба на по-ранни морални и метафизични основи.
 
След падането на Перон през 1955 г. публикува есето "El otro rostro del peronismo" (Другото лице на перонизма), който е опит за проучване на историческите и политически причини за насилието и размириците от управлението му. С есето си "El caso Sábato" (Делото Сабато) отправя призив за помирение на перонистките и антиперонистките сили.
 
Вторият му роман "Герои и гробове" от 1961 г. е проникващо психологическо изследване на човека, преплетен с философски идеи и наблюдения. В третия си роман "Abaddón el exterminador" (Абадон унищожителят) от 1974 г. развива теми относно литературата, изкуството, философията и превишенията на рационализма.