Андрей Лазаров Пантев е български историк, член-академик на Световната академия "Платон".

 

Роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, област Видин. Произхожда от учителско семейство. Двамата му родители са учители, а той самият е вече трето поколение учител.[1] През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва история в Софийския държавен университет, където се дипломира през 1961 г.

 

Пантев работи в историческия музей във Видин през периода 1962 - 1965 г., след което записва редова аспирантура в Софийския университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.

 

От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. - за професор в Историческия факултет на Софийския университет.

 

През периода 1982 - 1984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.

 

Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение "Св. Георги Софийски".

 

Андрей Пантев е депутат в XXXIX, XL народно събрание и XLI народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.

 

На 14 юли 2009 г. той ръководи първото заседание на XLI народно събрание, за избиране на председател на парламента.

 

Андрей Пантев е автор на:

 

над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски;

около 40 книги,

съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

През 2002 г. Андрей Пантев получава награда "Голям Платонов Нобел на века" на Световната академия "Платон".