Има козметични забележки. Добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Пламък
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1990 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    215
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Невяна Розева
  8. Художник
    Владимир Коновалов
  9. Поредици и библиотеки
    Библиотека 48
  10. Категория
    Детско-юношеска литература
  11. Дебелина (мм)
    8
 
За книгата и автора
Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно става известен с псевдонима си Марк Твен, е роден през 1835 г., в градчето Флорида, щата Мисури. В деня на раждането му - 30 ноември, на небето проблясва Халеевата комета. По-късно писателят често обичал да се шегува, че той и кометата са "необясними аномалии на природата", които заедно ще изчезнат през 1910 г. при следващото появяване на небесното светило. В началото на същата тази 1910-та Марк Твен завършва своята "Автобиография" и съобщава на биографа си Албърт Пейн, че пише "последната глава на своето творчество". Четири месеца по-късно, на 21 април, на небето изгрява Халеевата комета, а Марк Твен се разделя със света на живите, осигурил си вече своето литературно безсмъртие.
 
Земният път на Самюъл Клемънс е бляскав и противоречив, белязан от световна популярност, скандали, финансови крахове и семейни трагедии. Има нещо символно в литературния му псевдоним Марк Твен (амер. - "Марк Туейн"). В езика на лоцманите, плаващи по Мисисипи, този термин е използван да сигнализира, че корабът се намира във води с дълбочина 12 фута (около четири метра). Това е граничната дълбочина за спокойно преминаване, предупреждение за опасни плитчини. Клемънс е винаги на границата на общоприетото и допустимото: остава рано сирак, работи като чирак-словослагател, печатар, златотърсач, лоцман, журналист, издател. Обикаля света, прахосва цели състояния за безумни патенти и начинания.
 
В немалкото по обем творчество на Марк Твен особено място заемат трите му романа "Приключенията на Том Сойер" (1876), "Принцът и просякът" (1882) и "Приключенията на Хъкълбери Фин" (1884). "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин" като форма на повествование са разказани от деца, а "Принцът и просякът" предварително е замислен като роман за по-млади читатели и писателят се съобразява с някои официално наложени специфични изисквания.
 
"Принцът и просякът" ни връща към Англия от XVI век. В предисловието й авторът говори за книгата си като за старинно предание, но и като за историческа повест. Близо десет години след нея Марк Твен издава повестта "Тъпакът Уилсън" (1894). Героите на тази книга са от американския юг - син на богат земевладелец и мулат - дете на робиня. Те си приличат също както Том Канти и Едуард VI и също като тях си разменят местата. Писателят е последователен е своите внушения, историческият декор е без значение.