За книгата и автора

Самюъл Лангхорн Клемънс, който по-късно става известен с псевдонима си Марк Твен, е роден през 1835 г., в градчето Флорида, щата Мисури. В деня на раждането му - 30 ноември, на небето проблясва Халеевата комета. По-късно писателят често обичал да се шегува, че той и кометата са "необясними аномалии на природата", които заедно ще изчезнат през 1910 г. при следващото появяване на небесното светило. В началото на същата тази 1910-та Марк Твен завършва своята "Автобиография" и съобщава на биографа си Албърт Пейн, че пише "последната глава на своето творчество". Четири месеца по-късно, на 21 април, на небето изгрява Халеевата комета, а Марк Твен се разделя със света на живите, осигурил си вече своето литературно безсмъртие.

 

Земният път на Самюъл Клемънс е бляскав и противоречив, белязан от световна популярност, скандали, финансови крахове и семейни трагедии. Има нещо символно в литературния му псевдоним Марк Твен (амер. - "Марк Туейн"). В езика на лоцманите, плаващи по Мисисипи, този термин е използван да сигнализира, че корабът се намира във води с дълбочина 12 фута (около четири метра). Това е граничната дълбочина за спокойно преминаване, предупреждение за опасни плитчини. Клемънс е винаги на границата на общоприетото и допустимото: остава рано сирак, работи като чирак-словослагател, печатар, златотърсач, лоцман, журналист, издател. Обикаля света, прахосва цели състояния за безумни патенти и начинания.

 

В немалкото по обем творчество на Марк Твен особено място заемат трите му романа "Приключенията на Том Сойер" (1876), "Принцът и просякът" (1882) и "Приключенията на Хъкълбери Фин" (1884). "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин" като форма на повествование са разказани от деца, а "Принцът и просякът" предварително е замислен като роман за по-млади читатели и писателят се съобразява с някои официално наложени специфични изисквания.

 

"Принцът и просякът" ни връща към Англия от XVI век. В предисловието й авторът говори за книгата си като за старинно предание, но и като за историческа повест. Близо десет години след нея Марк Твен издава повестта "Тъпакът Уилсън" (1894). Героите на тази книга са от американския юг - син на богат земевладелец и мулат - дете на робиня. Те си приличат също както Том Канти и Едуард VI и също като тях си разменят местата. Писателят е последователен е своите внушения, историческият декор е без значение.