В книгата се разглеждат усилията на българската дипломация начело с Атанас Буров за намирането на изход от задушаващата международна изолация на България след катастрофалните войни /1912-1919/ и последвалите ги вътрешни опустошителни граждански стълкновения /1919-1925/. Проследяват се драматичните перипетии на преговорите за сключването на Бежанския и Стабилизационния заем, както и за постигнатите облекчения по изплащането на репарационните задължения.

На този фон са очертани трудните взаимоотношения на България със съседните балкански страни и с водещите европейски държави. Изтъкнати са усилията на правителството да защити правата на българите в отнетите територии, подложени на масови гонения и груб асимилационен натиск.

В това отношение интерес представляват посочените позиции на всяка от великите сили по т.нар. български национален въпрос.