Когато издава първата си книга "Полета на честта", Жан Руо е на трийсет и осем години и работи като преводач на вестници. Романът получава най-престижната френска награда за художествена литература "Гонкур" (1990), достига милионен тираж и е преведен на двайсет и четири езика.

Тази семейна хроника поставя началото на петтомен автобиографичен цикъл. Пропити с хумор и нежна ирония, нейните криволици неусетно ни отвеждат от ежедневието в малко градче край Атлантика през петдесетте години до един от най-трагичните моменти в голямата История - Първата Световна война.