Но дълбокото проникване в смисъла на тези написани набързо и безсрамно женски записки изисква най-вече те да не бъдат изтиквани в периферията на творчеството на Брюсов. Тогава ще разберем, че признанията на красивата и неморална Натали са същинско ехо от поетическия глас на Брюсов. Просто това ехо е модулирано в проза и въвежда в криминално-еротичната интрига най-различни неща, също прозаични и реални (убийство, което вдига голям шум в Москва през 1910 г.)

 

Натали е много по-убедителна отколкото тези професионални безсрамници {персонажите на Достоевски, Камю или Жид). Те се двоумят, наблюдават, изследват, дълбаят. Тя - тя живее. Нейното безсрамие узаконява няколко странни и различни елемента като самия живот: отхвърлянето на конвенциите и табутата, семейното негодувание, наивността от радостта на живота, проклетото гримасничене, световната подлост, усмихващата се жестокост, цензурираната нежност, феминистичните уклони и женското покорство пред мъжката мощ...

 

Цялата тази жива плътска органична магма превръща чудовищността на тази жена в чудно и ужасно човешка.

 

Откъс от предговора на Ануреи Макин