Станислава Чуринскиене е българска писателка и журналист. Родена е в град София през 1976 година. Завършва психология и журналистика. Своята писателска кариера започва с романа "Бог да Благослови Стю" (2007). Истинска популярност обаче добива с книгата "Second Life" (2009), която поради засиления читателски интерес, бива разработена от БНТ в 30 минутен филм.

 

Романът е вдъхновен от едноименната онлайн игра Second Life, представляваща паралелният интернет живот на играчите. Книгата разказва за една все по-разрастваща се група от хора, наречена от авторката "интернет емигранти", които практически живеят в Мрежата, за сметка на офлайн контактите. За да бъде романът автентичен, авторката прекарва почти 6 месеца, общувайки само онлайн, без да излиза от къщи. Книгата е издадена на литовски език, предстоят преводи и в други европейски държави.

 

В "Хванаха ме да крада", Мрежата продължава да присъства като тема и герой, макар и много по-периферно. Книгата интерпретира набираща популярност тема - как Интернет променя порядъка, в който живеем. Според Чуринскиене, "вече не ни е достатъчно само да преживяваме нещата, а имаме силна потребност и да пишем за тях" . В общия случай, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности. "Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена скайп-дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като имейл или съобщение, публикувано във форум, натракано в скайп, качено в социална мрежа, написаното остава и обикновено става достояние на най-неподходящия реципиент. Така Интернет ни разказва истината за живота на хората, с които сме обвързани, а оттам и за нашия живот. Онази истина, която не искаме да знаем.

 

Станислава Чуринскиене твърди, че не е писател, а разказвач на истории. Стилът? обединява натрупания в двете? професии опит. Тя дълго се опитва да осъвмести журналистиката и психотерапията, като в един момент се отказва от втората. Те обаче успяват да се срещнат в романите? . Писането? е по журналистически стегнато, с повишено внимание към действието и конфликта.