"Аз съм българин по произход. Да воювам против моята родина е равносилно със смърт за мене и нравствено, и телесно."

 

Това е отговорът на ген. Енчевич на предложението от главнокомандващия на руските войски да поведе армия срещу българите на Добруджанския фронт през 1917 година.

 

Марин Драганов Енчевич е български офицер - капитан, и генерал-лейтенант от Руската императорска армия.

 

Роден е през 1860 г. в гр. Търново. Макар и непълолетен взима участие в Руско-турската освободителна война и през лятото на 1878 е доброволец в 14-а пеша дружина. Завършва първия випуск на Софийско военно училище (1879), а през 1882 като подпоручик от Русчукска №23 пеша дружина е командирован във Военно-юридическата Aлександровска академия в Санкт-Петербург, която завършва през 1885 г.

 

Работи като военен следовател и военен прокурор в Русенския военно-окръжен съд (1885 - 1886). Назначен за комендант на Сливница участва в сръбско-българската война. Като активен политически противник на политиката на Стефан Стамболов е подложен на гонения и арести. Принуден е да емигрира в Русия (1886). Завръща се нелегално в България и взема дейно участие в офицерския бунт (1887). След потушаването му отново емигрира в Русия и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург (1887 - 1890).

 

Служи в Руската императорска армия. Участва в експедиции в Средна Азия (автор е на изследователския труд: "Историята, нравите и обичаите на някои туркменски племена")

 

През 1903 - 1905 участва в Руско-японската война като командир на стрелкови полк в корпуса на ген. Домбровски, където получава ранение и контузия в битката при Мукден. Награден е със Златно оръжие "За храброст". По време на Първата световна война с военно завние генерал-лейтенант е командир на 62-ра пехотна дивизия (1916). Награден е с Орден "Свети Георги" IV ст.