Минимални козметични забележки. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Фактум
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    2004 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    222
  6. Корици
    Меки
  7. Категория
    Мемоари, биографии, писма
     
"Аз съм българин по произход. Да воювам против моята родина е равносилно със смърт за мене и нравствено, и телесно."
 
Това е отговорът на ген. Енчевич на предложението от главнокомандващия на руските войски да поведе армия срещу българите на Добруджанския фронт през 1917 година.
 
Марин Драганов Енчевич е български офицер - капитан, и генерал-лейтенант от Руската императорска армия.
 
Роден е през 1860 г. в гр. Търново. Макар и непълолетен взима участие в Руско-турската освободителна война и през лятото на 1878 е доброволец в 14-а пеша дружина. Завършва първия випуск на Софийско военно училище (1879), а през 1882 като подпоручик от Русчукска №23 пеша дружина е командирован във Военно-юридическата Aлександровска академия в Санкт-Петербург, която завършва през 1885 г.
 
Работи като военен следовател и военен прокурор в Русенския военно-окръжен съд (1885 - 1886). Назначен за комендант на Сливница участва в сръбско-българската война. Като активен политически противник на политиката на Стефан Стамболов е подложен на гонения и арести. Принуден е да емигрира в Русия (1886). Завръща се нелегално в България и взема дейно участие в офицерския бунт (1887). След потушаването му отново емигрира в Русия и завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург (1887 - 1890).
 
Служи в Руската императорска армия. Участва в експедиции в Средна Азия (автор е на изследователския труд: "Историята, нравите и обичаите на някои туркменски племена")
 
През 1903 - 1905 участва в Руско-японската война като командир на стрелкови полк в корпуса на ген. Домбровски, където получава ранение и контузия в битката при Мукден. Награден е със Златно оръжие "За храброст". По време на Първата световна война с военно завние генерал-лейтенант е командир на 62-ра пехотна дивизия (1916). Награден е с Орден "Свети Георги" IV ст.