Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се впуска в боевете, но наред с бойния вик "Ура" и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не изчезва човещината и любовта към ближния.

 

Именно на ужасът от войната, Стамен посвещава почти цялото си творчество. В неговите стихове на преден план изпъква личната трагедия на обикновения войник, отделен от всичко любимо, но съпричастен със съдбата на своята родина. Може би най-прочувствената и нежна творба на Панчев е заветът към неговия тригодишен син "Сине мой".