"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы! " Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за връзката между съвременността и историята; за това - как ще живеем днес, след като сме "загубили" природата, след като започваме да забравяме кои сме, откъде сме дошли, кое от нашето минало трябва да скъпим и съхраняваме в един модерен, нивелиращ индивидуалността свят; за това - какво е прогрес и какво печелим и какво губим от него..."

 

Кръстьо Куюмджиев

 

--------------------

 

Разказите и есетата в "Шумки от габър" ни напомнят гравюри върху дърво: под резеца на Хайтов избива на повърхността не само "звученето" на дървото, но той продължава своята работа и по-нататък, в дълбочината на зрителните форми. Но както подчертава сам авторът, за "постигането на хармонична красота върху дървото са нужни не само остър нож и веща ръка, но и много любов - все едно дали към любимата, за която е предназначена хурката, към песента или към стоманата. Нужно е било и безкрайно търпение да се изрежат стотиците чертици и черти и вярно око, да се съчетаят в стилизирани фигури, за да се превърнат в оная ефирна, сякаш недокосната от човешка ръка плетеница, която гали окото като хубаво моминско лице". ("Дърворезбени приказки").