Оноре дьо Балзак е френски писател.

 

Той е сред създателите на класическата форма на романа. Автор е на дълга поредица романи и разкази (La Comédie humaine, Човешка комедия ), описващи тогавашното френско общество.

 

Оноре Балзак е най-голямото дете в семейството на Бернар Балзак, работил като секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след Юлската революция, и Анн-Шарлот Саламбие, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във Франция по онова време. Той е имал право да посещава родителите си само 2 - 3 пъти месечно; въпреки това, майка му се е отнасяла към него с голяма студенина. На 8 години Балзак е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците - тогава се ражда брат му Анри-Франсоа. За Оноре пребиваването в интерната е било трудно, тъй като не е бил ученолюбив, което му е докарвало големи наказания от страна на учителите. Случвало се е да го заключват в тъмни малки стаи за наказания, където той е прекарвал по цели дни. На 13 години не успява да премине в следващия клас на интерната, поради ниския си успех, и се премества в лицея Шарлеман в Париж. Като цяло детството на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил чувство на ненавист към майка си.

 

След реставрацията на Бурбоните през 1814 г. цялото семейство на Балзак се премества в Париж. Майка му е твърдо решена детето ѝ да завърши образованието си и затова лично се заема с обучението му за кратко. През 1816 г. Оноре завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите на философско-психологическия факултет. След като завършва образованието си, започва да работи в кантората на нотариус Виктор Пасе - не толкова заради уменията си на юрист, колкото поради факта, че Пасе е бил близък приятел на семейството на Балзак.

 

През 1819 г., когато семейството му поради финансови причини се премества в малкия град Вилпаризис, Балзак обявява, че иска да стане писател и наема една мансарда, където да осъществи намерението си.

 

Първото му произведение, трагедията "Кромуел", отчайва цялото му семейство. До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му донасят големи дългове, като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.