Максим Горки (на руски: Максим Горький), литературен псевдоним на Алексей Максимович Пешков (1868 - 1936), е руски и съветски писател, поет, прозаик, драматург, журналист и общественик, публицист.

 

Роден е в Нижни Новгород. Израснал в оскъдица и останал от малък сирак, той пътува из Русия в търсене на препитание, работи тежък физически труд и се запознава с нищетата от първа ръка. Макар и без формално образование, чете много и се самообразова. Започва да пише романтично одухотворени разкази, повести и песни в проза, публикувани в провинциалната преса. През 1901 г. Горки се обръща и към драматургията, а по-късно и към публицистиката. На границата между XIX и XX век той става известен като автор на произведения в революционен дух, близък до руските социалдемократи от РСДРП и в опозиция на царското правителство.

 

В началото на XX век той е един от идеолозите на богостроителството[бел 1] и през 1909 г. помага на участниците в това движение да поддържат школа за работници на остров Капри, която Владимир Ленин нарича "литературен център на богостроителството". Ленин се изказва много остро за идеологията на Горки.

 

Горки прекарва общо над 18 години извън Русия, в изгнание или по своя воля, включително 15 години в Италия, при това не овладява нито един чужд език.