Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна култура
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1984 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    191
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от немски Недялка Попова, Надя Фурнаджиева
  8. Поредици и библиотеки
    Панорама № 175
  9. Категория
    Чужда проза
  10. Дебелина (мм)
    10
 
В някои документи те се упоменаваха като delle Catene, а в други като господа фон Кетен; бяха пристигнали от Севера и спрели пред прага на Юга; използваха ту немската, ту италианската си принадлежност, според сгодата, и не су чувстваха свързани с никого освен със самите себе си.
Встрани от главния път, който отвеждаше през прохода Бренер в Италия, между Бриксен и Триент, върху самотна, отвесна канара се издигаше тяхната крепост; на петстотин стъпки под нея, в подножието й, немирстваше малка игрива рекичка - тъй грохотливо, та речеше ли човек да подаде глава от прозореца, не би доловил дори силния ритъм на черковни камбани досами него. Нито звук не проникваше от външния свят в замъка на Катените през спуснатата отпред рогозина от див екот, ала надмогващият грохота взор безпрепятствено прехвърляше тази преграда и се опияняваше, изненадан от урналата се околовръст гледка.
За прозорливи и умни минаваха всички господа фон Кетен и ни един сгоден случай не пропущаха далеч из околността. И стръвни биваха, като ножове, които изневиделица се забиват надълбоко. Те никога не пламваха от гняв, нито поруменяваха от радост, а лицата им помръкваха в яда или грейваха в златозарна отрада - тъй хубави и рядко срещани. Мълвеше се, че всички те, независимо от живота им през годините и вековете, досущ си приличали и по това, че кестенявите им коси и бради рано посребрявали; умирали, преди да изпълнят шестдесетата си година. Тяхната необикновена сила, която понякога проявявали, не била заложена в снажните им тела, средни на ръст, и не произтичала от тях, а сякаш избликвала от очите и челата им; ала това бяха приказки все на сплашени съседи и ратаи. Паднеше ли им, вземаха; залавяха се за работа кога почтено, кога с насилие или пък с хитрост - както дойдеше, ала винаги спокойно и неотстъпно; краткият им живот не се задъхваше от напрежение и преваляше бърже, но макар платили своята дан, те държаха здраво до края.