"Елегия на мадона Фиамета" прилича на прелестна и печална старинна приказка. Но макар романът да има форма на женска изповед, която цели да разплаче милозливите дами, под нея кипи океанска дълбочина. Преди всичко в страниците откриваме предизвестието на новото ренесансово съзнание с неговата най-значителна съставка - хуманизма.
"Данте възпява възраждането на душата на оня свят, Бокачо възпява възраждането на културата след дълги години варварство."
Франческо де Санктис