Минимални забележки главно по обложките. Много добро състояние.
 
За изданието
  1. Издателство
    Народна култура
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1956 г.
  4. Антикварна
    Да
  5. Език
    Български
  6. Страници
    855
  7. Корици
    Твърди
  8. Художник
    Борис Ангелушев
  9. Категория
    Класика
  10. Дебелина (мм)
    70
 
Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (на немски: Christian Johann Heinrich Heine), роден като Хари Хайне (Harry Heine) е сред най-значимите немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много публицистични и сатирични творби.
 
През декември 1821 г. Хайне публикува в Берлин първата си книга "Стихове". През 1824 г. излиза стихосбирката с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение "Лорелай" (1823). През същата година прекосява пеш планината Харц и във Ваймар посещава Йохан Волфганг фон Гьоте, когото високо цени. На въпроса на застаряващия Олимпиец: "Какво пишете? " Хайне отвръща "Един нов Фауст" - това слага край на отношенията им.
 
През 1825 г. Хайне завършва успешно следването си и получава докторска титла по право. По същото време решава да приеме протестантството, за да си осигури гражданско поприще. Това е необходимо поради съществуващите ограничения за евреите. В много случаи им е забранено да се занимават с определени професии, сред които преподаването в университет, което е голямата амбиция на Хайне. Както сам казва за свое оправдание, покръстването му е било "билетът за приемане в европейската култура".
 
 
Болният Хайнрих Хайне, 1851 г.
Тогава Хайне публикува своята "Книга на песните" (1827), която му донася огромна популярност, но малко пари. Поетът тръгва да странства из Германия, в Мюнхен напразно се опитва да получи място в университета. Неспокойният дух на вече болния (от сифилис) поет го отвежда в Лондон и Италия, а през май 1831 г. вече е в Париж. Там се сближава с ‎Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остросатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината му. През 1835 г. пруският парламент забранява творчеството му и - изправен пред материални затруднения - Хайне приема отпуснатата му от френското правителство "Почетна пенсия за германски политически емигранти".
 
Докато е в Париж, поетът написва голямата си теоретическа книга "Романтическата школа" (1836) - визирайки със заглавието ѝ Романтизма на възникналата през първата четвърт на века Хайделбергска школа. Повлиян от приятелството си с Карл Маркс, създава стихотворния епос "Германия. Зимна приказка" (1844). Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест.