Това не са мемоари с претенция за документалност по часове, месеци и години. Има хора, които всичко помнят и никога в нищо не бъркат. Аз не съм от тях, не съм паметлив за подробности. Някои от разказаните моменти по-нататък може да са преживени, но може и да са дочути, да са ми разказвани. Това не е застраховка, не е самопризнание в липса на памет. Защото неоспорима е паметта на сърцето, скътала спомените за хора и събития, с които животът ме надари, спомените за състояния, настроения, случки, гледки, мириси, радости и тъги, преклонения и възмущения. Събитията се разгаряха и гаснеха независимо от мен. Това ме освобождава от необходимостта да се кипря, доукрасявам и героизирам,

 

Авторът