Предисловие

Обикнах тази печална и объркана история, може би защото в нея намерих онова, което тревожи всеки съвременен учен - страха за съдбата на собственото си дело. В този хаотичен свят всеки от нас е функция на всички останали, затова добрите намерения са едно, а последиците им - нещо съвсем различно.

 

Тази история започва с дебел куп нестандартни сини листове, които купих на безценица от някакъв грък в Атина. Продавачът - заекващо старче с вид на джебчия - очевидно беше зажаднял за бутилка мастика и дълго ме уверяваше, че ще притежавам съкровище, при това "романът" (така го нарече, роман) бил написан от самия дявол, живял някога в тяхното градче Кипарисия; по-точно, авторът в началото се явил в образа на син божи, но душата му била желязна, та затова след туй се превъплътил в Рогатия и така нататък. Не че повярвах на цялата тази измислица, но може ли един историк да устои пред изкушението да надникне в пакет ненужна хартия? Загънах всичко във вестник и го помъкнах към хотела. Когато подредих и прочетох "записите", разбрах, че притежавам най-тъжния дневник на земята.

 

В началото не разбирах кой е авторът, защо е писал с такива дълги и странни изречения. Той сякаш е гледал света през деформираща леща, затова събитията бяха неуравновесени, концентрирани до критични маси и взривоопасни.