Отлично запазена книга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1990 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    215
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    Емануел Икономов
  8. Художник
    Васил Инджев
  9. Поредици и библиотеки
    Фантастика
  10. Категория
    Фантастика и фентъзи
  11. Дебелина (мм)
    10
 
За един по-човечен свят
Клифърд Саймък вече не е непознат автор на нашата читателска публика. За първи път тя го "откри" преди около 15 години с великолепния му поетико-лиричен и същевременно философско-убедителен роман "Всичко живо е трева" (издателство "Народна култура"). В него се третира една от най-често срещаните теми във фантастиката - за Контакта - първия досег на хората с извънземна цивилизация. Кой има правото и задължението да влезе най-напред във връзка с представителите на космическия разум? Може би правителствените чиновници като представители на земния "елит"? Или военните, чиято организираност може да защити планетата от злоумишлени действия? Не, симпатиите на автора са на страната на обикновените скромни и честни хора - дори на неудачниците и чудаците, чиито общочовешки добродетели навярно са по-запазени и са в състояние по-добре да вникнат в стремежите на мислещите растения за нежност и отзивчивост, за обмен от двустранна полза на разнопосочни ценности.
 
После дойдоха "Гробищен свят" (1979 г.) и "Градът" (1982 г.) на библиотека "Галактика" от варненското издателство "Георги Бакалов" - два ярки романа предупреждение за бъдещето на човечеството. Нима хората ще бъдат толкова недалновидни, самоубийствено примитивни, безгрижни и безотговорни, че да се разселят из Галактиката, като изоставят родната си планета, превръщайки я в гробище за своите покойници, или да я преотстъпят на други общества, състоящи се от макар и свръхталантливи роботи или еволюирали общности на мравки и кучета? И двете произведения са изпълнени с патетичния зов за омиротворяване и сплотяване на човечеството, за преодоляване на екологичните проблеми, за постигане на вътрешна хармония и разбирателство, за приемствеността на човешката култура. Трябва да признаем, че до неотдавна такива призиви често биваха отхвърляни на по-заден план и се приемаха по-скоро като добри пожелания, а не като действена житейска философия.