"Възпълният мъж беше с фалшива усмивка, която леко разтегляше ъгълчетата на устата му, но дебелите му устни оставаха стиснати, а очите - студени. За възналят походката му беше бавна. Повечето дебели хора са пъргави и подвижни в краката. Носеше сив габардинен костюм и вратовръзка с ръчно изрисувано гмуркащо се момиче. Ризата му беше чиста, което ме успокои, а кафявите му мокасини, неподходящи за костюма, както и за вратовръзката, блестяха, явно току-що лъснати.

 

Мина боязливо покрай мен, докато държах вратата между чакалнята и "стаята за размишления". Щом се озова вътре, бързо се огледа наоколо. Попитаха ли ме, щях да го нарека бандит второ качество. Този път се оказах прав. Ако носеше пистолет, той не се намираше в джоба на панталона му. Сакото беше твърде тясно, за да скрие издутината, образувана от кобура под мишницата.

 

Седна предпазливо, аз се настаних насреща и се загледахме. На лицето му бе изписана лисича алчност. Леко се потеше. Стараех се да изобразя на лицето си заинтересованост, но не и дружелюбност. Посегнах за лулата си и кожената кесийка за тютюна. Подадох му цигари."

 

 

Реймънд Торнтън Чандлър (на английски: Raymond Thornton Chandler; 23 юли 1888 - 26 март, 1959) е американо-британски писател и сценарист. През 1932 г. на 44-годишна възраст Чандлър започва да пише детективска художествена литература, след като губи работата си като изпълнителен директор на петролна компания заради Голямата депресия. Първият му къс разказ, "Изнудвачите не стрелят" (на английски: "Blackmailers Don't Shoot"), е публикуван през 1933 г. в популярното пълп списание Черната маска. Първият му роман, Големият сън (на английски: The Big Sleep), е публикуван през 1939 г. Освен късите си разкази, Чандлър публикува приживе седем романа (осми, който по време на смъртта му е в процес на писане, е довършен от Робърт Б. Паркър). Всички освен Плейбек (на английски: Playback) са екранизирани, някои от тях повече от веднъж. В годината преди смъртта си той е избран за президент на организацията Mystery Writers of America.