Предговор (Азазел)

 

През 1980 г. един джентълмен на име Ерик Потър ме помоли да напиша поредица истории-загадки и да му предлагам по една месечно за списанието, което той издаваше. Аз приех, защото ми е много трудно да казвам "не" на симпатични хора (а всички издатели, с които съм се срещал, са били все симпатични).

 

Първата история, която написах, беше от вида фантазия-загадка и в нея се разказваше за едно малко дяволче, високо около два сантиметра. Нарекох я "Равен резултат", Ерик Потър я одобри и я публикува. Тя беше за един господин на име Грисулд, който е разказвач и трима мъже (между които и един герой в първо лице - това съм аз, въпреки че не се упоменавам по име), които са негови слушатели. Четиримата се срещат всяка седмица в "Юниън клуб" и намерението ми бе да да продължа да описвам историите на Грисулд, разказвани там.

 

Когато обаче се опитах да напиша втора история, в която да участва малкото дяволче от "Равен резултат" (новата история бе озаглавена "Една песенна нощ"), Ерик каза "не". Очевидно, мъничко фантазия е добре дошла веднъж, но той не искаше това да се превръща в навик.

 

Ето защо оставих "Една песенна нощ" настрана и продължих да пиша поредицата от истории-загадки без каквито и да било примеси на фантазия. Тридесет от тези истории, които Ерик настояваше да не бъдат по-дълги от 2000-2200 думи, накрая бяха събрани в книгата ми "Загадките на "Юниън клуб". В нея обаче не включих "Равен резултат", тъй като ставаше дума за малък дявол и не подхождаше на другите истории.