Джерълд Даръл

 

Живата природа винаги е привличала вниманието на хората. Първобитният ловец се е интересувал главно от месото на животните, с което се е препитавал. И до днес човекът не се е отказал от него, но в тоя послеслов ние няма да разглеждаме тази прозаична страна на отношенията между хората и животните, както и древната им алтернатива - остатъците от обожествяването на живите същества, които са актуални и досега в някои кътове на планетата.

 

Предмет на тези бележки са възгледите на съвременниците ни за животните, с които дишаме един и същ въздух, които живеят на тази и малка, и голяма земя заедно с нас. И по-точно на възгледите на автора на настоящата книга.

 

Едни от хората се отнасят към другите живи същества сантиментално - търсят у тях привързаност и топлота, които може би им липсват в живота. Други пък свързват природата с нейните обитатели и не могат да се възхищават на горите, на планините и на полетата, ако те са пусти - лишени от движенията и багрите на животните, трети тип хора изпитват към животните чувството на покровителство - нали човекът е съвършенство на еволюцията - той трябва да се грижи за бедните безсловесни твари. И първите, и вторите, и третите изпадат понякога в крайности, но малцина са тези, за които може да се каже, че са абсолютно безразлични към животните.