През периода 1894 - 1917 г. Димитър Полянов очертава ярко своя облик като поет и писател на пролетариата.

 

Жанрово се придържа към одата (от лирическите жанрове) и към сатиричните - разказ, легенда, фейлетон. Изображението при него най-често е условно-алегорично, в духа на романтизма. Основните теми, към които се придържа, са социалната несправедливост, експлоатацията и потисничеството. Дълбоко е убеден във великата мисия на пролетариата - да преустрои коренно обществото и да построи нов свят на равенство, братство и свобода.