Романът "Звездният звяр", публикуван през 1954 г., и сега, трийсет и пет години по-късно, не звучи остаряло. Причината се крие в художествените му качества; интересен сюжет, образен език, динамично действие. Налице е обаче и по-важна предпоставка за оцеляването на тази книга в непрестанната лавина от увлекателни научно фантастични произведения: хуманизмът и гражданската позиция на Хайнлайн, защитени съвсем ненатрапливо, сякаш между другото, но все пак безспорно. Покрай големите дилеми в романа има и по-дребни, като че съвсем обикновени конфликти, и тъкмо затова - засягащи всички времена: отношенията между родители и деца, в които е необходимо да се проявява еднакво уважение и от двете страни, така че решенията при съвместния живот да се вземат с равно участие, а оформящата се млада личност сама да избира бъдещето си. Това "приземяване" привлича още по-силно вниманието на читателя.
Иначе на пръв поглед историята е само "космическа", макар действието да се развива на Земята - става дума за контакт между различни цивилизации, за извънземни същества. Психологически обаче коренът на въпроса е чисто земен: от една страна, стоят приятелството, човечността, широкомислието и търпимостта, а от - властта и насилието, ограничеността и дискриминацията. Откакто свят светува винаги е имало разногласия между носителите на културата и прогреса и защитниците на удобните стари модели за облагодетелствуване на едни за сметки на други. Във всички времена могат да се намерят примери как мислещите по-различно, по-нетрадиционно или по-хуманно са били заклеймявани като опасни за обществото. Затова в историята на човечеството се появява митът за прикования Прометей, последван от реални явления: лов на вещици, религиозен фанатизъм, концлагери, геноцид и войни. В този смисъл романът "Звездният звяр", отнасящ се до далечното бъдеще и писан в близкото минало, е напълно съвременен. Съдбата на всяко преследвано същество, било то и от чужда планета, независимо от вида му или от цвета на кожата, засяга всеки човек като част от човечеството, което трябва да си възвърне възможността да проявява, особено в нашия опасен за живота век, своя хуманизъм и демократизъм.
Огняна Иванова