С мисли за бъдещето

Немскоезичната фантастична литература у нас за съжаление е слабо позната. Благодарение на усилията на известния наш писател-фантаст Любен Дилов през 1981 година издателство "Хр. Г. Данов" пусна антология - фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Срещат се и няколко откъслечни превода в други антологии, в периодичния печат и... това е всичко. Може би някой ще възрази, че във фантастичната литература на немски език няма такива титани като Едгар По, Жул Верн, Хърбърт Уелс, Алексей Толстой - т.е., че й липсват традиции. Затова пък немският романтизъм в лицето на Вилхелм Хауф и Е. Т. А. Хофман например е с ярък фантастичен "ореол". А ако търсим по-далечни предтечи на научната фантастика е Германия, ще срещнем ранни образци, наричани някога просто "фантазии", излезли изпод перото на учени като Йохан Кеплер ("Сън" - 1634 г.) или свещеници като Атаназиус Кирхнер, който води героя си по небесата, за да го дообразова. Един любопитен факт: първото в историята на литературата въображаемо пътешествие до Марс е описано от "немския Фламарион" - астронома Еберхард Киндерман - в неговия роман "Бързото пътешествие, извършено от петима младежи на въздушен кораб" (1744 г.).

 

Изобщо научната фантастика в Германия се заражда едновременно с тази на другите страни - в зората на научно-техническия прогрес от края на XIX и началото на XX век. Дори през първите години на нашето столетие по количеството на издаваната фантастична литература родината на Гьоте и Шилер е изпреварвала дори САЩ, където разцветът на жанра настъпва по-късно. Най-яркият представител от този период е Курт Ласвиц, когото с право можем да наречем "баща на немската научна фантастика". Неговото въображение разчупва ледовете на традиционната суховато-популяризаторска тема и я извисява до парадокса, сатирата, философското обобщение. (Знаменитият му роман "На две планети" - 1897 г.)