Грях

 

Веднъж в гората си вървях.

Обзе ме див и страшен гняв.

Дълбока яма щом съзрях

аз хвърлих в нея своя грях.

 

Олекна ми, но във душата

сега гореше самотата.

Далече от житейска слава

потърсих аз покой, забрава.

 

Вървях и мислех: мисълта

в ума поддържа острота;

не вършех ли повторно грях

щом бягах бързо от греха?

 

Завърнах се назад със гняв

от трапа грабнах своя грях

и чудо стана - радостта

ми облада за миг плътта!

 

1977 г.