Предисловие

Някогашните апахи си татуираха на челото думата "Fatalitas". Но латинският fatum няма нищо общо с този отвратителен и сляп лош късмет, с който те обичаха да обясняват неуспехите си. Съдбата си знае работата. Тя е дори прекалено взискателна.

 

Един тропически скитник днес или утре загубва крака си в устата на някоя акула; заразява се от проказа; облечен в скафандър, търси диаманти в някоя река на шест метра дълбочина със съмнителен съдружник в постовете за безопасност. Неслучайно човек се отдава на такива професии. На колко хора такова нещо не би могло да се случи.

 

Съдбата поема своя човек още от люлката.

 

На всеки от тези хора често се случва да се озове лице с лице със собствената си смърт. Тя има различни образи. Коварна, мрачна и посърнала в дните на болест и нищета; няма и неуловима; или виеща и шумна. Тя е нощта само с един триъгълник от небето над тебе без нито една звезда. Тя е смъртоносен паразит, който ще ти изгризе плътта край бреговете на река, бистра като европейските. Или може би нещо друго. Например сюжетът на тази книга.