Никъде в безкрайното пространство или в безбройните светове не ще се намерят хора да споделят нашата самота. Може да съществува разум; може да има сила; отнякъде гигантски телескопи може да се взират през безкрая в реещия се облак на нашата мъглявина, а притежателите им напразно да търсят, и те - с нашия копнеж. Може би. Но ние намерихме своя отговор за произхода на живота и принципите на еволюцията. За човека другаде, и отвъд, никога не ще да има...
Лорин Айсли
"Безкрайно пътешествие" (1957)
Написах жестока книга, а се чувствувам чист като агнец!
Мелвил до Хоторн (1851)
Бележка от автора
Този роман се основава на идея, развита преди около тридесет години в разказ със същото заглавие (включен сега в сборника ми "Обратната страна на небето"). Както и да е, тази версия бе в пряк - и в отрицателен - смисъл вдъхновена от сегашния взрив на космическите епоси, залял телевизията и кинотеатрите. (Въпрос: кое е обратното на вдъхновение - издъхновение?)
Моля, не ме разбирайте погрешно. С удоволствие се наслаждавах на най-доброто от "Звездно преселение" и епосите на Лукас и Спилбърг, да спомена само най-известните примери от жанра. Но тези произведения са фантазия, не научна фантастика. Вече е почти сигурно, че в действителната Вселена никога няма да превишим скоростта на светлината. Дори най-близките звездни системи завинаги ще си останат раздалечени на десетки и стотици години една от друга; кривата на времето няма да ни пренася от един в друг период навреме за седмичните вноски. Великият създател на Вселената не я е подредил така.