Николай Илиев Драганов е роден на 19 декември 1922 г. в с. Дойренци, Ловешко. Учи в родното си село. Завършва Народна мъжка гимназия "Цар Борис III" в Ловеч. В годините на Втората световна война е активен член на РМС. През 1950 г. завършва специалност славянска филология в Софийския университет. Трудовия си път започва като учител. Работи в Радио "София", Българска Кинохроника, Окръжен народен съвет, Плевен, Железопътния институт и отново в Радио "София".

 

Печата първия си разказ през 1947 г. Публикува в периодичния печат. Сътрудничи на списанията "Септември", "Наша родина", "Български воин", "Славяни", "Добруджа" и вестниците "Работническо дело", "Литературен фронт", "Народна култура", "Поглед", "Отечествен фронт", "Народна армия" и "Кооперативно село".

 

Автор на биографични очерци, повести и разкази за деца и възрастни, между които "Празници", "Нашата пролет я няма", "За мен не е плакало момиче", "Ягодова поляна", "Тревожна обич", "Слънцето и бялата птица" и др.

 

Николай Драганов умира в София на 7 октомври 1998 г.

 

Какво от Николай Драганов в русенската библиотека: "Грехове" (новели), "Празници" (разкази), "Бронзовото момиче" (разкази и повести), "Пробудени души" (разкази), "Червените капки" (разкази), " Погребани кладенци" (разкази), "Тревожна обич" (повест), "Пътуване към изгрева" (повест), "Слънцето и бялата птица" (разкази за деца и юноши), "Третата нощ" (повест за юноши), "Ягодова поляна" (разкази за деца и юноши), "Страшни (асове" (повест), "Тайната на трите могили" (повест), "Повести и разкази" (избрани творби), "Нашата пролет я няма" (повест), "Умират моите светове" (разкази), "Свята земя" (роман), "Като венчален пръстен" (разкази), "Земя за спомен" (разкази), "Два часа преди разсъмване" (повест), "От лакомия за мед" (руска приказка, преразказ), "За мен не е плакало момиче" (разкази), "С годините на път" (повест).