Георги Христов Каракехайов е български офицер, инженер, генерал-майор. Роден е на 21 ноември 1926 г. в пашмаклийското село Аламидере. Завършва основно образование в родното си село, а средно образование в Хасково. От 1946 до 1949 г. учи в Държавното железопътно училище и завършва неговия 24-ти випуск в специалност "Машинно-локомотивна". След това се записва в специалност "Инженерно-сапьорна" на Народното военно инженерно училище в Свищов. Завършва 72-ри випуск през септември 1951 г., когато му е присвоено звание лейтенант. До 1953 г. е командир на взвод и рота в Народното военно инженерно училище в Свищов. След това е назначен в отдел "Военни съобщения" на Министерството на отбраната. За известно време е областен военен жп комендант на гара Горна Оряховица. От 1954 до 1957 г. е началник-щаб на 21-ви жп полк в Горна Оряховица. В периода 1957 - 1962 г. учи строителство и възстановяване на железопътни линии във Военнотехническата академия за тил и транспорт в Санкт Петербург. Между 1957 и 1964 г. е началник на техническо отделение в отдел "ВОСО" на Министерството на народната отбрана. В периода 1965 - 1975 г. е последователно началник-щаб (1965 - 1967) и командир на бригада за жп и свързочно строителство (1967 - 1975). От април до септември 1966 г. за кратко е временно изпълняващ длъжността командир на бригадата. Между 1975 и 1992 г. е заместник-началник по строителството и главен инженер на Войските на Министерството на транспорта. Излиза в запаса през 1992 г. Награждаван е с ордените "Георги Димитров" (1986), "Народна република България" - I и II степен (1974), "9 септември 1944 г." - I степен (21 ноември 1986) и "Червено знаме на труда" (Указ № 1702/1969;1974). Бойното знаме на Клуба на офицерите и сержантите от запаса и резерва към Войските на Министерството на транспорта и ВТУ "Тодор Каблешков" носи името на генерал Георги Каракехайов.