Романът на Флобер "Възпитание на чувствата" заема особено място във френската и европейската литература. Той е своеобразна художествена философия на възпитанието на човешките чувства. Той е блестяща разгърната метафора на пулсациите на човешкото сърце, което постоянно трябва да се учи да обича, прощава, състрадава и съзерцава собствената си безсмъртна светлина.